Срещи с ветерани - 2008г.

Ветерани от Великата отечествена война се срещнаха на 6.11.2008 г. с ученици от СОУПЧЕ "А.С. Пушкин".
Валентина Фомина, електронен инженер, участничка във войната, защитничка на Ленинград, сега пее в Женския академичен хор на Москва и е на 87 години. Тя разказа за преживяванията си през 1939 - 1945 г., за подвизите, които е извършила и на които е станала свидетел, пред 12-класниците в гимназията.
Младите хора изслушаха и спомените на Антонина Воробьова, на 80 години, разузнавач през войната, и на по-младата Нина Синглазова, която е сценарист и режисьор на документални филми. Сега пише сценарий за живота на Фомина.

Учениците бяха предварително подготвили въпросите си и художествени изпълнения на руски. Срещата се превърна в дискусия за силата на духа, за героизма на руските воини, за историческите поуки. «С голям интерес очаквахме срещата. Това ни се случва за първи път, а вече завършваме,- казаха 12-класниците Мартин Димитров и Марио Братанов. - Запалени сме по историята, по военните действия и мислим, че е страхотно да видим живи участници в най-голямата война. Чели сме, гледали сме филми, и то защото сме в това училище, но е друго да разговаряш с герои.» Момчетата казаха още, че съжаляват за отнетата възможност да постъпят в армията. Според тях около половин година всички момчета, че и момичета трябва да служат.
«Срещите с ученици са традиционни в Москва. При нас тази практика изчезна още през 1986 - 1987 г. - каза преподавателката по руски език Люба Станева.
За децата и за мен разговорът с ветерани е голямо преживяване. Учениците се готвиха много. Създадохме диск "Варна - мой родной город", който ще подарим на ветераните» - каза още Л. Станева.
Трите героини от войната почиват заедно с още 147 ветерани в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" с помощта на правителството на Москва. Това е четвъртата група герои от войната, но за първи път се осъществява среща с деца от Варна по желание на ветераните и на ръководството на училището.

Статия от вестник „Черно море”  

Лужков прати герои от войната на почивка в Камчия
Ветерани препитаха по математика ученици в Руското

750 руски ветерани, сред които герои от Втората световна война с куп ордени, заслужили актьори, певци и композитори ще почиват безплатно по три седмици в курорта "Камчия се радват на зимните прелести на курорта до средата на декември. След празниците, в началото на февруари у нас ще пристигне поредната група ветерани на труда. Безплатната ваканция за заслужилите руски пенсионери е част от мащабната социална про грама, която развива кметът на Москва Юрий Лужков. Преди няколко години московското правителство купи огромен терен и бившия хотел "Лонгоз", за да изгради международен детски лагер. Строителството на комплекса тече пълна сила, а вече второ лято у нас почиват руски ученици, студенти. За първи път обаче на ваканция у нас са руски вете¬рани. В края на миналата седмица четирима от тях се срещнаха с 11-токласници от Руското училище.

"Дойдох си у дома. Аз съм учител по математика. А вие как сте със задачите? В междучасието ще ви препитам", възкликва Александър Василевич, който е бил сержант минометчик. Роден е през 1925 г. в Москва. Едва 17-годишен той е привикан в армията и участва в битката за Москва с немците по време на Втората Световна война. След като България излиза от войната руската армия влиза по нашите земи.

"Пристигнахме с танкове. А българите ни посрещнаха с цветя и ръкопляскания, припомня си мино-метчикът, който е отрупал сакото си с ордени. На ревера му са закачени "Червена звезда", Орден на победата, медал за защитата на Москва и други.

"Много ми харесва България. Тук съм за трети път. Първият път беше през 1944 г. Преди десет години бях на почивка на "Златни пясъци" и сега сме на "Камчия". Обичам България, тя ми е като втора родина. Руснаците обичаме българите и вие ни обичахте. Бяхте 16-та-та съветска република", твърди героят от войната.

Той обаче остава недоволен, че на стената на класната стая до картите на България и Европа, няма и карта на Русия.

"Москва беше в огромна опасност. Немците бяха на два километра от града, но ние ги разгромихме. След това се предадоха България, Румъния и накрая падна и Берлин", спомня си сержантът. След войната той става акробат. Твърди, че е много добър в салто-морталетата и предлага да научи учениците на няколко акробатични номера. Дори се интересува кога им е часът по физическо, защото стаята е малка и няма достатъчно място за салтата. След като приключва с изявите си в цирка, Василевич става учител по математика.

27 години "носил" в гърба си парчета от граната гвардеецът Владимир Илич. Той също е роден през 1925 г. в Московска област и влиза в боевете на 17 години.

"Не бяхме подготвени за бой. Толкова млади момчета не се вземаха в армията, но когато нацистите стигнаха Москва, ни мобилизираха. Първо се бих в сраженията на Курската дъга. Бях леко ранен и след като излязох от болницата, ме пратиха на Белоруския фронт. Тогава ме раниха в болница. Парчета от граната се забиха в гръбначния ми стълб. Носех ги 27 години”, просълзява се Илич. За смелостта си получава Орден на Бойната слава първа степен, медал за Отечествената война, за победата над Германия и други.

"Преди ни викахте братушки, а сега вече не ни наричате така", натъжава се Виктор Ленилкин, капитан първи ранг, който е управлявал атомна подводница. " Преди 20 години бях на почивка на „Златни пясъци" с група офицери. Тогава българите бяха по-добри и усмихнати, сега сте угрижени и по-мрачни", забелязал е бившият капитан на атомна подводница, който след армията става научен сътрудник в Института по военна история на Русия.

Впечатлен от току що приключилите избори в САЩ пък е бившият капитан на погранична фрегата Андрей Виноградов, който е порил вълните на Тихия океан, на Черно и Балтийско морета. Вино¬градов обаче изненадващо не е поразен от избора на американците и от това, че за първи път стопанинът на Белия дом ще бъде цветнокож, а от процедурата на изборите. Оказва се, че след флота Виноградов става военен журналист.

Даринка Илиева